Овцете във Велинград – Не става дума за 1760 бракувани уреда, а за 1760 живота

/КРОСС/ Решенията, които се търсят в ситуации на предполагаемо или установено заразно заболяване по селскостопански животни, са винаги политически. Търси се изход, който да бъде безопасен за човека, за добиваните продукти, за икономиката. Отчита се опасността от европейски санкции. Разглеждат се исканията и протестите на животновъди. Една е перспективата, която обичайно убягва от такива казуси: Тази на животните - живи, мислещи и дишащи същества, чието страдание и потенциална смърт сякаш по презумпция се приемат като неизбежна даденост и приемлива загуба в подобни ситуации.

Може би такъв е случаят и с 1760 овце във Велинградска област, които към момента са карантинирани заради зараза от чума и се очаква тяхната евтаназия. Съгласно Закона за ветеринарномедицинската дейност, евтаназия се допуска при ограничаване и ликвидиране на заразна болест, която представлява опасност за здравето на хората или животните. Колкото и болезнено да звучи, такава мярка може да бъде разбираема, ако спасяването на заразените животни е невъзможно, а опитът за него носи риск от разпространение на смъртоносното заболяване сред още хиляди.

Такъв ли обаче е настоящият случай? И винаги ли преждевременната смърт е неизбежна, преди изследването на каквито и да било други варианти животът на засегнатите животни да бъде съхранен? Защото законът допуска евтаназията действително, но не я сочи като задължителна мярка.

Недвусмислено ли е установена чумата, или това остава отворен въпрос? Според животновъди, при животните липсват ясни клинични признаци на болестта, въпреки двукратни положителни проби; БАБХ от друга страна твърди наличието и на клинична картина. Министерството на земеделието и храните не приема успоредни отрицателни проби от гръцка лаборатория. Същевременно, в среща със собствениците на стадата на 03.12. министърът на земеделието и храните Георги Тахов посочва, че според данните от досегашните изследвания, откритите антитела в гръцката лаборатория свидетелстват за контакт на животните с вируса, което може да е следствие от инфекция или ваксинация. МЗХ изразява готовност да изпрати проби и до Монпелие, където е националната лаборатория майка на ЕС.

Към момента около овцете е установена 3-километрова предпазна зона около огнището на зараза. Те не са в контакт с други животни и не следва да са опасни за тях, предвид че заболяването се предава с физически контакт. Позицията, че избиването на животните е неизбежно, не е еднозначна и безспорна.

Водещият експерт по овцевъдство проф. Иван Станков например, бивш министър на земеделието и храните и бивш ректор на Тракийския университет, коментира, че би било по-правилно изолацията на стадата да продължи и след период на карантина да се види ще има ли клинична картина при тях, а към унищожаване да се пристъпи едва при наличие на явни признаци на болестта. По негови думи, в момента факторът, който създава най-голям риск е, че непрекъснато се влиза при уж изолираните животни. Последният риск се изтъква и в коментарите по темата на друг бивш министър на земеделието и храните - Кирил Вътев. Ако действително има чума, това може да доведе до разпространението ѝ.

Наличните антитела, може да означават също така, че животните са преболедували инфекцията, или да са следствие от ваксинация, но не непременно настояща зараза.

Професор Станков се изказва срещу изтребване на животните, ако не е безспорно необходимо, и предупреждава за по-адекватни мерки за овладяване на съществуващата зараза, ако такава има.

Каквото и да бъде развитието на казуса, следва да се обърне внимание на още нещо: Като причина за предполагаемата зараза се сочи нерегламентиран внос на овце в България - тоест волна или неволна, но човешка грешка, за която отново се очаква животните да платят ултимативната, най-висока цена.

Колко още пъти трябва да сме изправени пред подобни ситуации, преди да започнем да отчитаме най-засегнатата в тях страна - тази на животните? Не става дума за 1760 бракувани уреда, а за 1760 живота.