Полярната звезда е към края на живота си

/КРОСС/ Звездата, която отбелязва истинския север - Полярната, е много по-тежка, отколкото си мислехме.

Северната звезда е 5,1 пъти по-масивна от Слънцето, съобщават астрономи в работа, представена на 12 юли в arXiv.org. Тази стойност, изчислена въз основа на движението на много по-слаба звезда, която обикаля около светилото, е с близо 50 % по-тежка от неотдавнашната оценка от 3,45 слънчеви маси.

Масата оказва огромно влияние върху звездния живот: Колкото по-голяма е масата на една звезда, толкова по-бързо изгаря горивото си и толкова по-скоро умира. По-ранната оценка на масата предполагаше, че Северната звезда, известна още като Полярна звезда, е на около 100 милиона години. Новата оценка означава, че звездата се е формирала по-отдавна от това, но все още никой не е изчислил ревизираната възраст.

Звездата-спътник е толкова слаба, че не е била забелязана до 2005 г., когато астрономът Нанси Евънс и нейните колеги я забелязват с космическия телескоп "Хъбъл". Когато през 2016 г. спътникът заобикаля най-близо до Северната звезда, Евънс и други започват да го следят с масива CHARA - обсерватория, която обединява гледките на телескопите на върха на планината Уилсън в Калифорния.

Тъй като на близката звезда-спътник са необходими три десетилетия, за да се завърти около главната звезда, по-голямата част от орбитата вече е наблюдавана, което засилва надеждността на оценката на масата.

"Тези неща отнемат много време", каза Еванс от Харвардския и Смитсоновия център по астрофизика в Кеймбридж, Масачузетс.

Намираща се на 447 светлинни години от Земята, Полярната звезда е най-близкият член на клас звезди, наречени цефеиди, които са от решаващо значение за измерване на разстоянията до други галактики. Звездите са големи и ярки и са към края на живота си. Забележително е, че те се разширяват и свиват, поради което яркостта им намалява и намалява. Колкото по-дълго пулсира една цефеида, толкова повече светлина излъчва тя. Следователно измерването на периода на пулсация показва вътрешната яркост на цефеида. Сравнявайки я с видимата яркост на звездата, се получава разстоянието до звездата и съответно до нейната галактика домакин.

"Изключително важно е да се знае масата", заяви Ед Гинан, астроном от университета Виланова в Пенсилвания, който не е участвал в новата работа. Това позволява на астрономите да проверят моделите си за еволюцията на цефеидите и да разберат по-добре тези космически измервателни инструменти, предава БГНЕС.